Съмненията около данните на НСИ за внос-износа растат
От няколко дни БСП алармира, че данните за растежа на стопанската система са " стъкмистика " и почиват на неверни данни, като става дума за неточности от порядъка на 6 милиарда лв..
Депутатът Румен Гечев разгласи, че в отчет на Българска народна банка от 19 февруари т. година, се вижда голяма статистическа " дупка " - в графата " неточности и пропуски " в данните за платежния баланс за 2019 година попада сумата 3.3 милиарда евро. За съпоставяне година по-рано тези " неточности и пропуски " са били само 359 млн. евро. Соцлидерката Корнелия Нинова изясни: " Извикахме специалисти, пресметнаха данните. Оказа се, че има неверно подадени данни от митниците и че действителният напредък на стопанската система не е 3.5%, както се хвали държавното управление а е единствено към 1 на 100. Разговорите, които организирахме с Национален статистически институт и представители на Българска народна банка, потвърдиха тези наши данни. Надявам се да имат смелостта обществено да го заявят, тъй като това е извънреден гаф, и то на европейско ниво. Подозирам, че това е една от аргументите за отсрочване на влизането ни в чакалнята на еврозоната “, сподели Нинова.
Бившият омбудсман Мая Манолова, която в този момент оглавява гражданската самодейност " Изправи се ", разгласи, че ще сезира Евростат с настояване Европейската статистическа работа да ревизира по какъв начин събира и обработва данните българският НСИ.
Самият статистически институт реагира с малко неясно известие, което единствено ускори спекулациите, вместо да ги пресече. От института показаха, че от началото на 2019 година имало смяна поради европравилата и предприятията попълвали два типа митнически заявления - опростени и спомагателни, като вторите постъпвали по-късно и на това се дължали отклоненията, само че с времето те щели да бъдат изчистени.
Повечето икономисти също успокояват, че информацията за статистически цели не се събира наведнъж, а се натрупа и се добавя във времето и по тази причина постоянно има предварителни данни, а след това се вършат проверки. Георги Ангелов, старши икономист на " Отворено общество " даже упрекна, че Българска социалистическа партия единствено си търсят мотив да влязат в новините.
И въпреки всичко този път става за доста огромни необясними цифри, освен това свързани на първо място с вноса на нефт, а там винаги тегнат подозрения и съмнения, че има нещо прикрито.
" Точно там данните стържат. Необяснимо вносът на енергийни първични материали понижава с към 2 милиарда лева по отношение на 11-те месеца на предната година, а износът нараства с над 400 млн. Няма от кое място да се вземе толкоз огромен ресурс. В същото време против нараствания експорт на горива стои понижаване (с към 1.2 милиарда лева.) в групата " артикули, класифицирани съгласно типа на материала ", обясни пред " Сега " финансистът Григор Сарийски. Ето неговия обстоен коментар:
" Ако изнесените експресни оценки за Брутният вътрешен продукт за четвъртото тримесечие на 2019 година би трябвало да се обобщят с едно изречение - наподобява, сякаш машината на българската стопанска система работи в режим на неосъществим напредък. Според прессъобщението на НСИ произведените за интервала октомври-декември артикули и услуги са на стойност 32.4 милиарда лева А това е с над 2 милиарда лева повече, в сравнение с за същия интервал на 2018 година Според разбивката по съставни елементи ускорените обороти на локалното производство успяват освен да задоволят увеличеното вътрешно търсене (с 1.2 милиарда лева.), само че и да заместят част от вноса, доколкото последният понижава с над 1 милиарда лева на годишна база. Това донякъде е извънредно. Обикновено повишаването на крайното ползване се съпровожда от повишаване на вноса. Българската стопанска система внася много крайни продукти. Поради тази причина положителните вести за положението на локалните консуматори радват най-вече външни производители – българинът купува коли, компютри, телефони, тв приемници, хладилници и така нататък които са вносни. Ето за какво е прекомерно нелогично при увеличено извънредно ползване вносът да понижава - би трябвало да пораства.
Анализът на структурата на импорта ненапълно изяснява този абсурд. Според данните за външната търговия по сектори за интервала октомври-ноември (информацията за декември към момента не е публикувана) намаляването на вноса се дължи напълно на групите „ минерални горива “, „ необработени материали “ и „ продукти, класифицирани съгласно типа на материала “. В тези групи свиването е надлежно с 1.2 милиарда лева, 229 млн. лева и 82 млн. лева При всички останали групи се наблюдава прираст. Намаляването при суровините звучи разумно. През последното тримесечие междинната стойност на календарно изгладеният показател на преработващата индустрия при добива на железни руди е над 20, а на неметални материали и първични материали е над 12. Тези стойности значат съществено нарастване на локалния рандеман, което евентуално компенсира понижения импорт.
За страдание Национален статистически институт не разгласява показател за добива на петрол и природен газ. Но даже там за има огромен растеж, той надали би дал пояснение на фрапантния (трикратен) спад на вноса на горива през октомври и ноември т. година по отношение на година по-рано.
Намаленият импорт не може да се изясни нито с цените, нито с понижено ползване на сила. Едно допустимо пояснение би било потребление на насъбрани ресурси, само че и то не звучи разумно. В последна сметка намаляването на импортираните горива е наклонност, която се заформя още в края на март – през второто тримесечие вносът на горива понижава с над 1/3 (от 1 милиарда евро през 2018 година до едвам 608 млн.), а през третото спадът е към този момент повторен (от 1.2 милиарда до 630 млн. евро). Парадоксалното е, че в това време износът на горива нараства, което значи или че в България е намерено огромно находище на нефт, за което никой не знае, или че нещо в отчитането не е наред.
Данните на Българска народна банка за платежния баланс демонстрират, че има необятно поле за „ неща, които не са наред “. Статията, наречена „ неточности и пропуски “, отразяваща размера на транзакциите с неуточнен темперамент, доближава рекорден размер за изтеклата година (3.3 милиарда лева.), като сумите по нея се натрупват точно след м. март, когато (според данните за платежния баланс) вносът на нефт стартира да се свива. През първото тримесечие там са насъбрани общо 155 млн. лева, а през идващите три – приблизително по над 1 милиарда лева Това съвпадане навежда на мисълта, че най-вероятната причина за понижаване на импорта на горива е съществуването на неотчетен досега импорт. В най-лошия случай (ако това е единствената причина) би означавало, че забележителен размер артикули за над 3 милиарда лева, който сега се брои като „ едно на разум “ и се показва за нещо създадено в България, всъщност е импортиран някъде извън. При това без никой да забележи ".
НЕОБЯСНИМИ ЗАКЪСНЕНИЯ
Според Национален статистически институт единственият виновник за съществуването на импорт, който не е регистриран в данните за Брутният вътрешен продукт, е новото съюзно митническо законодателство (от януари 2019 г.). Според текста на известието вносът не се регистрира като подобен, до момента в който не бъде подадена дефинитивна декларация, която се подава най-малко месец след предварителната. Национален статистически институт замазват ситуацията с " Разликата във времето на подаване на двете заявления е над месец (а от време на време и повече) ". Това " от време на време и повече " е и основната фраза в обяснението.
В изявлението си НСИ твърди, че тегли данни от информационната система на Агенция „ Митници “ всеки месец. Това значи, че в изнесените на 14 февруари данни за Брутният вътрешен продукт е включен целият внос, деклариран до края на януари. А фрапантният спад във вноса на горива стартира още от април 2019 г. Т. е. в случай че казусът в действителност е единствено с декларациите, излиза, че в компютрите на митниците отлежават едни недекларирани танкери още от миналата пролет. Вижте размерите - да вземем за пример за май има намаление от 337 млн. евро на 229 млн. за година, за юли - от 402 млн. на 204 млн. и т. н. Няма метод това да идва от понижаване на потреблението, нито от заместване с локално произвеждане. Няма метод и да няма някакъв рационален период за подаване на окончателна декларация, разяснява Григор Сарийски.
От Национален статистически институт към този момент оповестиха, че ще потърсят метод да подобрят връзката си с Агенция " Митници ".
Депутатът Румен Гечев разгласи, че в отчет на Българска народна банка от 19 февруари т. година, се вижда голяма статистическа " дупка " - в графата " неточности и пропуски " в данните за платежния баланс за 2019 година попада сумата 3.3 милиарда евро. За съпоставяне година по-рано тези " неточности и пропуски " са били само 359 млн. евро. Соцлидерката Корнелия Нинова изясни: " Извикахме специалисти, пресметнаха данните. Оказа се, че има неверно подадени данни от митниците и че действителният напредък на стопанската система не е 3.5%, както се хвали държавното управление а е единствено към 1 на 100. Разговорите, които организирахме с Национален статистически институт и представители на Българска народна банка, потвърдиха тези наши данни. Надявам се да имат смелостта обществено да го заявят, тъй като това е извънреден гаф, и то на европейско ниво. Подозирам, че това е една от аргументите за отсрочване на влизането ни в чакалнята на еврозоната “, сподели Нинова.
Бившият омбудсман Мая Манолова, която в този момент оглавява гражданската самодейност " Изправи се ", разгласи, че ще сезира Евростат с настояване Европейската статистическа работа да ревизира по какъв начин събира и обработва данните българският НСИ.
Самият статистически институт реагира с малко неясно известие, което единствено ускори спекулациите, вместо да ги пресече. От института показаха, че от началото на 2019 година имало смяна поради европравилата и предприятията попълвали два типа митнически заявления - опростени и спомагателни, като вторите постъпвали по-късно и на това се дължали отклоненията, само че с времето те щели да бъдат изчистени.
Повечето икономисти също успокояват, че информацията за статистически цели не се събира наведнъж, а се натрупа и се добавя във времето и по тази причина постоянно има предварителни данни, а след това се вършат проверки. Георги Ангелов, старши икономист на " Отворено общество " даже упрекна, че Българска социалистическа партия единствено си търсят мотив да влязат в новините.
И въпреки всичко този път става за доста огромни необясними цифри, освен това свързани на първо място с вноса на нефт, а там винаги тегнат подозрения и съмнения, че има нещо прикрито.
" Точно там данните стържат. Необяснимо вносът на енергийни първични материали понижава с към 2 милиарда лева по отношение на 11-те месеца на предната година, а износът нараства с над 400 млн. Няма от кое място да се вземе толкоз огромен ресурс. В същото време против нараствания експорт на горива стои понижаване (с към 1.2 милиарда лева.) в групата " артикули, класифицирани съгласно типа на материала ", обясни пред " Сега " финансистът Григор Сарийски. Ето неговия обстоен коментар:
" Ако изнесените експресни оценки за Брутният вътрешен продукт за четвъртото тримесечие на 2019 година би трябвало да се обобщят с едно изречение - наподобява, сякаш машината на българската стопанска система работи в режим на неосъществим напредък. Според прессъобщението на НСИ произведените за интервала октомври-декември артикули и услуги са на стойност 32.4 милиарда лева А това е с над 2 милиарда лева повече, в сравнение с за същия интервал на 2018 година Според разбивката по съставни елементи ускорените обороти на локалното производство успяват освен да задоволят увеличеното вътрешно търсене (с 1.2 милиарда лева.), само че и да заместят част от вноса, доколкото последният понижава с над 1 милиарда лева на годишна база. Това донякъде е извънредно. Обикновено повишаването на крайното ползване се съпровожда от повишаване на вноса. Българската стопанска система внася много крайни продукти. Поради тази причина положителните вести за положението на локалните консуматори радват най-вече външни производители – българинът купува коли, компютри, телефони, тв приемници, хладилници и така нататък които са вносни. Ето за какво е прекомерно нелогично при увеличено извънредно ползване вносът да понижава - би трябвало да пораства.
Анализът на структурата на импорта ненапълно изяснява този абсурд. Според данните за външната търговия по сектори за интервала октомври-ноември (информацията за декември към момента не е публикувана) намаляването на вноса се дължи напълно на групите „ минерални горива “, „ необработени материали “ и „ продукти, класифицирани съгласно типа на материала “. В тези групи свиването е надлежно с 1.2 милиарда лева, 229 млн. лева и 82 млн. лева При всички останали групи се наблюдава прираст. Намаляването при суровините звучи разумно. През последното тримесечие междинната стойност на календарно изгладеният показател на преработващата индустрия при добива на железни руди е над 20, а на неметални материали и първични материали е над 12. Тези стойности значат съществено нарастване на локалния рандеман, което евентуално компенсира понижения импорт.
За страдание Национален статистически институт не разгласява показател за добива на петрол и природен газ. Но даже там за има огромен растеж, той надали би дал пояснение на фрапантния (трикратен) спад на вноса на горива през октомври и ноември т. година по отношение на година по-рано.
Намаленият импорт не може да се изясни нито с цените, нито с понижено ползване на сила. Едно допустимо пояснение би било потребление на насъбрани ресурси, само че и то не звучи разумно. В последна сметка намаляването на импортираните горива е наклонност, която се заформя още в края на март – през второто тримесечие вносът на горива понижава с над 1/3 (от 1 милиарда евро през 2018 година до едвам 608 млн.), а през третото спадът е към този момент повторен (от 1.2 милиарда до 630 млн. евро). Парадоксалното е, че в това време износът на горива нараства, което значи или че в България е намерено огромно находище на нефт, за което никой не знае, или че нещо в отчитането не е наред.
Данните на Българска народна банка за платежния баланс демонстрират, че има необятно поле за „ неща, които не са наред “. Статията, наречена „ неточности и пропуски “, отразяваща размера на транзакциите с неуточнен темперамент, доближава рекорден размер за изтеклата година (3.3 милиарда лева.), като сумите по нея се натрупват точно след м. март, когато (според данните за платежния баланс) вносът на нефт стартира да се свива. През първото тримесечие там са насъбрани общо 155 млн. лева, а през идващите три – приблизително по над 1 милиарда лева Това съвпадане навежда на мисълта, че най-вероятната причина за понижаване на импорта на горива е съществуването на неотчетен досега импорт. В най-лошия случай (ако това е единствената причина) би означавало, че забележителен размер артикули за над 3 милиарда лева, който сега се брои като „ едно на разум “ и се показва за нещо създадено в България, всъщност е импортиран някъде извън. При това без никой да забележи ".
НЕОБЯСНИМИ ЗАКЪСНЕНИЯ
Според Национален статистически институт единственият виновник за съществуването на импорт, който не е регистриран в данните за Брутният вътрешен продукт, е новото съюзно митническо законодателство (от януари 2019 г.). Според текста на известието вносът не се регистрира като подобен, до момента в който не бъде подадена дефинитивна декларация, която се подава най-малко месец след предварителната. Национален статистически институт замазват ситуацията с " Разликата във времето на подаване на двете заявления е над месец (а от време на време и повече) ". Това " от време на време и повече " е и основната фраза в обяснението.
В изявлението си НСИ твърди, че тегли данни от информационната система на Агенция „ Митници “ всеки месец. Това значи, че в изнесените на 14 февруари данни за Брутният вътрешен продукт е включен целият внос, деклариран до края на януари. А фрапантният спад във вноса на горива стартира още от април 2019 г. Т. е. в случай че казусът в действителност е единствено с декларациите, излиза, че в компютрите на митниците отлежават едни недекларирани танкери още от миналата пролет. Вижте размерите - да вземем за пример за май има намаление от 337 млн. евро на 229 млн. за година, за юли - от 402 млн. на 204 млн. и т. н. Няма метод това да идва от понижаване на потреблението, нито от заместване с локално произвеждане. Няма метод и да няма някакъв рационален период за подаване на окончателна декларация, разяснява Григор Сарийски.
От Национален статистически институт към този момент оповестиха, че ще потърсят метод да подобрят връзката си с Агенция " Митници ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ